Има ли Цветя!?

Не знам дали вече вярвам в любовта.
По-скоро не вярвам.
Истинската, завладяващата, обсебващата. Липсва ми.
Има я, но е кратък миг, който е последван от дълбока болка. Влюбваш се, обичаш, даваш, усмихваш се. Докато не останеш сам. Прелъстен и изоставен.
Не съм от типа които се отчайват. Дори напротив. Винаги преливам от енергия и позитивизъм. Но има моменти, които ме събарят на земята и от вечен оптимист ставам ярък реалист. Какво да направя, когато действителността е такава? Няма принцове на бели коне, няма и жаби, които се превръщат в принцеси. Няма ги искрените и чисти отношения. Всеки се чуди как да извлече полза от теб, да те подмами за да задоволи глада си. Фалшиви усмивки, измамни маски зад които стоят подли намерения. А всъщност всички ги е страх. От любовта, от болката, от това да не останат наранени. Затова всеки се е затворил в клетката си и гледа кое е най-добро за него. Всеки го е страх да поеме първата крачка, защото не знае какво следва след нея. Всеки го е страх да се влюби, защото може да остане излъган. И така не разкриваме себе си, оставаме истинското си аз някъде скрито в ъгъла, да прашасва.
Живеем ден за ден, съжаляваме за минали моменти, искаме да върнем времето назад. И не осъзнаваме какво губим, докато ровим в миналото. Не осъзнаваме какво може да спечелим, ако се опитаме да бъдем себе си. Не мислим какво ще спечелим, ако рискуваме да обичаме. Просто си стоим неподвижни и живеем ден за ден. Понякога ако просто се оставиш на течението, не знаеш какво ще срещнеш по пътя си. Не знаеш дали ще го подминеш, когато го срещнеш, или ще го оставиш да те докосне и заплени.
Нашият живот прилича понякога на гара, на която пристигат само закъснели влакове. А нас ни се иска да хванем най-накрая онзи влак, който ще ни закара на спирката, на която искаме да слезем. По възможност да не сме сами, а с някой, който да ни държи за ръка и да ни казва: ”Не се притеснявай, аз съм с теб.
Искам да вярвам, че има истинска любов. Да вярвам, че отнякъде ще се появи прашасъл принц, ще ме хване за ръка и ще ми каже: Не се притеснявай, аз съм с теб. И скоро няма да си тръгна.