Имало едно време една съвсем малка патица, която срещнала един съвсем голям прасчо, който не бил точно прасчо, защото имал и мускули, не точно като тези на прасчо, но все пак... малката патица най-много обичала да писука в чисти езерца, да се гушка в зелените храсталаци и да излиза с други патици с които силно да писукат заедно, малката патица си представяла че трябва да срещне големия жълт паток, който да обича същите неща, които обича тя. да писука по същия начин, да се гушка точно като нея, да обича много сладолед (защото патета наистина обичат сладоледа), да си говори за смисъла на патешкия живот, да яде сутрин кроасанчета с шоколад и да пие кафе в големи стъклени чаши. обаче така и не виждала такива същества, само си представяла че някъде в някой храст се крие нещо подобно. откривала отвреме навреме разни жаби, и от много приказки си мислела че като ги целуне ще станат на принцове, обаче понеже най-често си оставали жаби, престанала и това да прави. продължавала да си плува в чистото езерце и да си представя розовия голям паток с голяма жълта човка, който никак ама никак няма да прилича на жаба. така станало обаче, че всички тия същества оставяли по нещо в езерцето, и така то започнало да се замърсява. един оставил малко болка, друг оставил малко страх, трети малко тъга, четвърти малко смях...но езерото не било така чисто, както някога. тогава малката патица започнала старателно да го почиства, затворила всички тия чуства в един голям Архив, сложила му надпис Архуив (защото тя не познавала добре правописа, но все пак успяла някак да го напише), заключила го с един голям ключ и го хвърлила на дъното на езерото, където никога не се гмуркала (защото тя дори не можела да се гмурка). от някъде един ден се появил обаче един голям прасчо, който си мислел че е ловец, имал си дори пушка и въдица си имал. открил случайно езерцето и тъкмо се прицелил към патицата под съпровода на "и ловец съм и рибар съм" когато патицата силно записукала срещу него. възмутен от това прасчо не могъл с да я уцели. тогава започнал да идва по-често, наминавал от време навреме и ту се опитвал нежно да я привика така че да я улови, ту грубо и се карал че много мърда и не може да я уцели. патицата оставала ту доволна от срещите ти с него, ту много обидена, че се опитва да навлиза в личното й пространство. от цялата работа обаче, те се сприятелили. започнали всеки ден да се виждат и прасчото вече не държал да я убива, дори от време на време му се приисквало да я погушка. но понеже и той бил доста несигурен прасчо, понякога дори незнаел какво да каже и как да се държи. той бил свикнал да се вижда с калинки, с мухи, с малки слонички, но не и с патета досега, което на момени доста му пречило на общуването. един ден обаче дошъл без пушка и без въдица, бил един различен прасчо, един по-мил, по-хубав, по-добър прасчо, а и някак повече приличал на гушкослав отколкото на прасчо. разбрал той за архива и се опитал да го отвори, патицата му обяснила че ключа е някъде надълбоко и че само ако е много лош ще успее да се промъкне и да отвори всички ужастни чуства, които била запазила там. срещите им продължили, обаче патицата осъзнала че го обича не защото може да е много мил и добър, а заради всичко което е, и заради дните в които идва с пушката си, и заради дните в които идва нежен и гушкав, заради всичко което тя иска да бъде а той не може, и заради всичко което той всъщност е. дълбоко в себе си прасчо бил един наистина много добър прасчо. единственото което трябвало да разбере било че винаги има шанса да изгубиш това, което имаш ако не се грижиш за него, защото Джойс Кери го е казал най-добре - Любовта не расте по дърветата като ябълките в рая, тя е нещо, което трябва да сътворим като използваме въображението си!!!
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар