Любовта е нещо... прекалено относително. Всъщност дори не знам какво, по дяволите трябва наистина да е. Толкова често ми се менят настроенията, че имам чувството, че съм попаднала в пералня и всякакви цветове се изливат върху мен.
Напоследък имам лоши предчувствия...
Както и има лоши, много лоши случки в обикновеното ежедневие.
За вас, влюбените. Най-лошо е да не си вярвате един на друг. Винаги когато ще сте заедно, трябва да сте безрезервно сигурни в другия.
Аз не съм така...
И може би никога няма да бъда. Трудно е. Любовта те разиграва на малкото си пръстче, кара те да се чувстваш леке...
Не съм свикнала аз да съм лекето, знаете ли... Трудно е да приемеш реалността, която те удря по този брутален начин в сърцето...
"Усмихвай се на всичко и всички, смей им се в лицето!"
Да, ама аз не мога така...
Как да се смея в лицето на любовта? Толкова е трудно, по дяволите.
Вървиш по мокрия път, обувките ти нервно шляпат, вятъра реже скулите ти, а дъжда се изсипва като с кофи точно върху теб... Но ти не обръщаш внимание на това... Мислите ти са изцяло заети с Него... Осъзнаваш, че нещата не стоят точно така, както си ги виждал... И изведнъж падаш духом и другите те виждат като пречупена...
Да... Да..
Всичко е объркано, но опитайте да разберете болния от любов мозък и кървящото от болка сърце...
Обич...
Сега сигурно четеш написаното...Четеш и очите ти се разширяват, учудени от моя песимизъм и рязката промяна на мнението ми... Чети си, любов, и разбери докъде ме докара...
Нима си мислите, че съм паднала духом?!
Дълбоко се лъжете. Не спирам да се усмихвам. Смея се на най-тъпото нещо, смея се на хорските трагедии и хорската мъка, простотия и ограниченост. Но не си мислете, че е от злоба или завист... От чисто отчаяние си е...
Обич, Скъпи мой...
Човек не може да издържи на всичко. Той в един момент просто би сдал багажа. Както го сдадох аз. Да.
Не... Продължавам да се смея на всички...
Няма коментари:
Публикуване на коментар